Замисляли ли сте се върху казуса плодове или зеленчуци са доматите? Много е просто! Ботанически доматите се класифицират като плодове, близки по устройство с ягоди, малини, къпини. Понеже нямат техният сладък вкус обаче, готвачите ги сервирали не като десерт, а като предястие със зеленчуци. Именно затова днес в кулинарията е прието те да се водят зарзават.

Доматът (Solanum lycopersicum, Solanaceae) e храстовидно многогодишно растение с кратък живот, което се отглежда едногодишно. Любопитно е, че доматите са растение от семейство картофови. Може би вече сте се досетили какво подсказва това сродство. Подобно на картофите и доматите произлизат от Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос.

Култивацията на доматите обаче се случила по на север в Централна Америка (днешно Мексико), където местните индианци свързвали новия зеленчук с важния за тях по онова време зарзават - томатилйо (мексикански зелен псевдо домат). Името "домат" произлиза от думата "томалт", с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци.

Пристигането на доматите в Европа се случва през 15-16 век, когато конкестадорите донасят семената им в Испания. Най-рано новият зеленчук се налага в италианската кухня, където местните готвачи и търговци го наричат "златна ябълка". Минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато доматите спечелят слава на всекидневна храна и на храна изобщо. Причината била в това, че по онова време местните хората се страхували от червените домати, заради отровния им далечен роднина - кучето грозде. Така доматите били развъждани най-често като декоративно растение заради красивите си червени плодове.

Първоначално плодовете на доматите са били дребни с размера на череши, точно като днешните "коктейлни домати". През векове на селекции размерът им бива увеличен няколкократно от древните 1-2 гр. до днешните рекордни екземпляри, тежащи до 500 гр. за брой.

Видове домати

Има над 1000 разновидности на домата, включително "чери доматите, розовите домати, сливовообразните италиански домати и др. По размери доматите варират, в среден диаметър от 5 до 10 см. По форма могат да бъдат кръгли, сплескани или продълговати, крушовидни и овални. На цвят различаваме жълти, светло оранжеви, розови и най-вече червени домати. Има и сортове, които остават зелени на цвят дори след узряване. Вкусът на доматите зависи от много фактори, включително времето на бране (преди/след узряване), съдържанието им на захар, киселини, мекотата на плътта и жилавостта на кожестата обвивка.

Продукти от домати

• сурови домати
• варени домати, в буркан/консерва
• лютеница
• кетчуп
• доматен сок
• доматено пюре

Хранителен състав на доматите

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	смилаеми въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Суров червен домат	95%	18	0.9	0.2	2.7	7	2.6	1.1
Суров зелен домат	93%	23	1.2	0.2	4.0	8	4	1.1
Суров оранжев домат	95%	16	1.2	0.2	2.2	7	2.2	0.9
Суров жълт домат	95%	15	1	0.3	2.3	6	2.3	0.7

Здравословни ползи

• Добър източник е на витамин С, а също и на умерени до ниски дози про-витамин А и витамин В9;
• Доматите имат ниско съдържание на минерали в състава си.
• Доматите са богати на антиоксиданта Ликопен.

Здравословни рискове

При хората с хронични и активни алергии е възможно е да се проявят алергични симптоми, което съвсем не прави доматите опасна храна за останалите, които не са алергични към тях.

Как да изберем домати?

Изберете твърди лъскаво домати, без меки места. Избягвайте домати с нарушена кожена обвивка. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло-към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи че доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.

Доматите, които са напълно узрели, могат да се съхраняват в хладилник за два до ти дни, след което започват да омекват. За по добър вкус извадете доматите от хладилника за тридесет минути навън, преди да ги нарежете в салатата на вечеря. Като цяло температури до десет градуса по Целзий силно забавят узряването на доматите. Поддават се на замразяване, но в течение на процеса губят много от водата и свежестта си.

Идеи за използване на доматите

• Сурови: в сокове, в салати, на пюре, в сандвичи, в палачинки и т.н.
• Печени: в гарнитура, пълнени с плънка, на гюведже, на шиш;
• Варени във вода или на пара: в зеленчукови блюда или по отделно;

Идейни рецепти

• Ниско калорична “Овчарска салата”
• Гръцка салата с малко калории
• Пълнени домати с извара и сирене
• Картофена супа с домати и прясно мляко
• Извара с кашкавал и домати
• Пресен сок от домати и моркови
• Студена доматена супа
• Салата от маслини, раци, домати и лук
• Шопска салата

 

Източник: Домати - апетитни, полезни и широко достъпниhttp://www.bb-team.org/articles/3268_domati-apetitni-polezni-i-shiroko-dostapni#ixzz23z4moik4

Няма човек, който да не е ял домати, да не е опитвал доматен сок, пък защо не и водка с доматен сок. Но дали всеки знае колко полезни са доматите за човешкия организъм и колко дълго време те са набедени за отровни? Едва през ХVІІІ век доматите започват да се използват като хранително растение, но твърде бързо завладяват кухните на различните страни. И още нещо - те са „многофункционални”, тъй като се използват в супи, основни ястия, могат да се консумират в суров вид, под форма на консерви, сокове, да не говорим за прочутите сладка от зелени доматчета.
Добре узрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените или престояли при неподходящи условия. Затова, набраните вече домати, трябва да се съхраняват в хладно помещение, без пряка слънчева светлина да пада върху тях.
Химичният състав на доматите е различен в зависимост от сорта и условия на отглеждане. Осреднено доматите съдържат около 93-95% вода, 0,9 - 1% белтъчини, 3,5-4% въглехидрати, малък процент скорбяла, 0,7-0,8% целулоза, органични киселини - лимонена, ябълчена, оксалова; минерални соли - калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо. Най-голямото предимство на доматите е, че са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0,60мг% каротин (провитамин А), 0,85мг% витамин Е, 0,50% витамин К, 0,50% витамин РР, а така също и В1, В2 и др.
Доматите са червени, розови, оранжеви и жълти на цвят. Всеки сорт е със специфичен вкус, от леко кисел до сладникав, в зависимост от киселинността си.
Един от най-интересните сортове домати е „Аурига”. Той е от жълто-оранжевите сортове, които са по-слабо популярни у нас. „Аурига” е специален сорт домати с повишено съдържание на бета-каротин (в организма се превръща във витамин А). Има добър вкус, тъй като е с ясно изразена киселинност (нещо, което не е характерно за повечето домати с този цвят). Доматите от този сорт са полезни за здравето, дори на хора със стомашни проблеми, защото кожичката е по-дебела и лесно се бели, като по този начин се избягва дразнимост на стомашно-чревния тракт. .
Доматите са много полезни при диетично хранене, тъй като имат диуретични свойства.Прилагат се в диети при бъбречнокаменна болест, хипертония, по-киселите сортове – при диабет, при сърдечно-съдови заболявания. Мъжете трябва да консумират по-големи количества домати с цел профилактика на заболявания на простатата.
Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С. Желателно е да се пие пресен доматен сок, но той може успешно да се консервира.
Освен това се счита, че доматеният сок е добра храна при заболявания с нарушение на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест. Препоръчително е ежедневно да се пие 200мл доматен сок 30 минути преди ядене, когато е налице заболяване като: гастрит с понижена киселинност, язвена болест на стомаха или на дванадесетопръстника, силно изтощение на организма.
Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби.

Домати произход
Произходът на доматите от екваториалните гори на Южна Америка определя и специфичните им изисквания към факторите на растеж и развитие.

Домат - оптимална температура. Семената на доматите започват да поникват при температура 9-10°С, но темпът на поникване се увеличава с повишаване на температурата, докато температура над 30°С вече забавя поникването. Съчетана с ниска атмосферна влажност температура над 35-38°С практически спира растежа и предизвиква поява на върхово гниене на плодовете. Оптималната температура за растеж и развитие на доматите като растение е 18-26°С. При температура под 9°С растежът спира, а под 15°С спира цветообразуването и плодообразуването. Добре закалените растения понасят температура до -2°С.

Оптимална влага за доматите. При климатичните условия на България, за да се осигури нормален добив, доматите се нуждаят от редовно напояване. Общото количество вода, което растенията изразходват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е:
- ранно полско производство – 750 м3 .
- средноранно полско производство – 850 м3 .
- късно полско производство – 600 м3
- безразсадови домати – 700 м3
Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите за една година варира между 450-550 м3 на декар. Това предизвиква нуждата от напояване, за да се осигури нормален добив. В зависимост от фазите на развитие растенията променят своите изисквания към влагата. В началото на формиране на плодовете до първото и второто съцветие в почвата се поддържа ниска атмосферна влажност, като поливките се провеждат през 10-14 дни с 30-40 л/м2, по време на узряването и беритбата на плодовете през 4-8 дни с 30-40 л/м2.
Недостатъчната влага в почвата предизвиква окапване на цветовете, образуване на дребни и с груба консистенция плодове. Резките промени на влагата в почвата довеждат до неравномерен растеж и напукване на плодовете. Високите температури, силното засушаване и ниската атмосферна влажност водят до поява на върхово гниене по доматите. По долната част на плода се образува черно воднисто петно, което се разраства и обхваща по-голямата част от плода, като го прави неизползваем.  
Текст - Васил Малинов